Парадоксът „Варна“: как една община откри младежкия си център и се отказа от него, ден по-късно
Парадоксът „Варна“: как една община откри младежкия си център и се отказа от него, ден по-късно
На 29 юли Варна официално откри Черноморския младежки център, една от най – значимите публични инвестиции в младежката политика на града през последното десетилетие. Само ден по-късно Общинският съвет не прие необходимите решения, които да гарантират устойчивото функциониране на центъра след приключването на европейското финансиране. Така градът се оказа в парадоксална ситуация, откри нова публична институция, без да осигури условия тя да продължи да съществува.
Това решение не просто лишава младите хора от възможности и пространство, но води и до сериозна финансова санкция за общината, която ще заплати варненския данъкоплатец, в размер на близо 2,2 млн. евро. В замяна на което, младите хора няма да имат младежки център. За съпоставка, издръжката за 5 години на Центъра с по-ниския предложен бюджет е приблизително 750 000 евро, което е много по-малко като обща сума от това, което трябва да върне общината на Европейската комисия. Дори с по-високия първоначално предложен бюджет, общата издръжка за 5 години е около 1,8 млн. евро, което отново е много по-малко от 2,2 млн. евро, които ще бъдат върнати, заради решението на Общинския съвет. На пръв поглед това изглежда като местен политически спор. В действителност случаят далеч надхвърля рамките на Варна. Той поставя въпроси за начина, по който България разбира устойчивостта на публичните политики, изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост и готовността на институциите да инвестират в младите хора след края на европейските проекти.
Повече от една сграда
Черноморският младежки център не е самостоятелна местна инициатива. Той е част от националната политика за изграждане и функциониране на мрежа още 20 младежки центрове в цялата страна, реализирана чрез Националния план за възстановяване и устойчивост. Всички останали общини, с изключение на Варна, вече имат решения за осигуряване устойчивостта на новоизградените центрове. Целта на тази инвестиция е изграждането на мрежа от модерни младежки центрове, които да реализират националната младежка политика на местно ниво, предоставяйки безплатен достъп до качествени младежки дейности, пространство, неформално образование, консултиране, доброволчество, международни програми и активно гражданско участие.
Тази политика стъпва върху разбирането, че инвестицията в младите хора не приключва с изграждането на една сграда. Истинската ѝ стойност се създава чрез хората, които работят в нея, чрез програмите, които се развиват ежедневно, и чрез доверието, което младите хора изграждат към институциите.
Именно затова устойчивостта е ключов елемент в проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Европейското финансиране създава инфраструктурата, а държавата и общините поемат ангажимента тя да продължи да функционира и след края на проекта.
Резултати още преди откриването
Парадоксът е още по-голям, защото Черноморският младежки център вече функционираше активно, преди новата база официално да отвори врати.
Само за една година екипът реализира повече от 80 обучения, консултации, доброволчески инициативи и образователни програми, достигайки до над 2600 млади хора от Варна и областта. Сертифицира над 300 младежи по дигитални компетентности. Развивани бяха обучения по финансова грамотност, дигитални компетентности, психично здраве, гражданско участие, лидерство, доброволчество и кариерно развитие. Центърът изгради партньорства с училища, университети, неправителствени организации и международни партньори, организира обменни визити и участва в развитието на местната младежка политика.
Това показва, че обществената стойност на подобен център не започва с откриването на сградата, а с експертизата и работата на хората, които ежедневно създават възможности за младите.
Цената на една публична политика
Първоначално изчисленият необходим бюджет за годишна издръжка на младежкия център възлиза приблизително на стойност 360 000 евро, което включва режийните разходи, възнагражденията на експертния екип на Центъра, както и разходи за материали, консумативи и дейности. След последващо преразглеждане и в резултат на категоричното неодобрение в Общински съвет – Варна, той е редуциран до първоначално предложената стойност от приблизително 300 000 лева, от декември 2022, с включена индексация от 12,3% спрямо инфлацията, която отново е чувствително по-ниска сравнено с ръста на възнагражденията в публичния сектор. В допълнение, стратегията приложена към проектното предложение гласи, че на всеки двугодишен период е допустима актуализация на разходите.
На фона на приблизително 50 000 млади хора във Варна това означава около 3 евро годишно на млад човек.
В рамките на бюджета на общината за 2025, който е приблизително над 850 млн. лева, този разход представлява приблизително 0,034% от общите публични средства.
При общ годишен бюджет за издръжка на Центъра в размер на приблизително 300 000 лева, възнаграждението на специалистите, които ежедневно работят с младите хора, е разчетено на приблизително 800 евро брутно месечно. Това са професионалисти, чиято работа не се ограничава в рамките на стандартното работно време, тя се осъществява във вечерните часове, през почивните дни, в училища, квартали и отдалечени населени места, навсякъде, където са младите хора.
Тези числа сами по себе си не доказват дали едно решение е правилно или не. Те обаче поставят необходимия контекст. Дебатът не е дали една община може да финансира още една административна структура. Дебатът е дали инвестицията в развитието на младите хора се възприема като публична политика или като временен проект, който приключва с последното европейско плащане.
По време на заседанието за пореден път бяха изложени подвеждащи аргументи и неточна информация относно възможностите Черноморският младежки център да осигурява собствена издръжка чрез стопанска дейност. Насоките на програмата посочват, че при получаване на безвъзмездно финансиране за ремонтни дейности на сграда надвишаващо 300 000 лева, икономическа дейност е напълно недопустима, за да осигури на Центъра допълнителна издръжка. Даден беше пример с друг младежки център, в друг град, който обаче е изграден и финансиран по Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП), която е с други условия и там това е допостимо. Младежките центрове по ПВУ са в режим на de minimis (режим на непомощи),
Черноморският младежки център е изграден по Националния план за възстановяване и устойчивост. Процедурата е разработена при условията на режима de minimis и правилата за държавните помощи, които поставят ясни ограничения върху извършването на икономическа дейност в инфраструктура, финансирана с безвъзмездни европейски средства. При инвестиции за строително-монтажни дейности, надвишаващи 300 000 лева, използването на сградата за стопанска дейност, която да генерира приходи за издръжката ѝ, не е допустимо. Именно затова устойчивостта на центъра следва да бъде гарантирана от неговия собственик – Община Варна, съгласно поетите ангажименти по проекта.
Това не означава, че центърът няма право на никакви приходи. Допустими са единствено ограничени съпътстващи дейности, които нямат характер на основна икономическа дейност и не нарушават условията на финансирането, например продажба на информационни и рекламни материали, сувенири (мърч), символични такси за отделни услуги или други спомагателни дейности с незначителен финансов обем. Подобни приходи обаче не могат да осигурят устойчивото финансиране на институция с екип, програми и ежедневна работа с хиляди млади хора.
Поради тази причина твърденията, че центърът е можел сам да се издържа чрез стопанска дейност, не съответстват на условията на програмата по Плана за възстановяване и устойчивост, по която е реализиран проектът. Сравненията с младежки центрове, финансирани по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП), са некоректни, тъй като двата финансови инструмента предвиждат различни правила относно допустимите дейности и устойчивостта на инвестициите.
Национален въпрос, а не местен казус
През последните години България последователно поставя сред основните си приоритети преодоляването на демографската криза, ограничаването на изтичането на млади хора, развитието на човешкия капитал и повишаването на гражданското участие.
Младежките центрове са един от инструментите за постигане на тези цели. Те предоставят пространство, в което младите хора изграждат общност и чувство на принадлежност към нея, придобиват умения, доброволстват, участват в обществени инициативи и допринасят за своята среда, получават безплатна психологическа подкрепа, развиват предприемачески идеи и изграждат своето разбиране за демокрацията и доверие към институциите. Именно затова подобни центрове съществуват в редица европейски държави като част от дългосрочни публични политики, а не като временни проектни инициативи.
В този смисъл, казусът във Варна не е просто местен административен спор. Той поставя въпроса дали България е готова да продължи да инвестира в младите хора и след края на европейското финансиране, или приема, че изграждането на една сграда е достатъчно изпълнение на публичния ангажимент.
Защото устойчивостта не означава да бъде запазена само инфраструктурата. Означава да бъдат съхранени хората, експертизата, програмите и възможностите, които тази инфраструктура създава.
В крайна сметка въпросът не е дали една община може да си позволи младежки център.
Въпросът е дали България може да си позволи да разглежда инвестицията в младите хора като временен разход, а не като дългосрочна инвестиция в собственото си развитие.
Какво научихме от “голямата ни сестра”- Клуж-Напока: екосистемата, която превръща добрите идеи в устойчива промяна
Преди девет години Варна гледаше към Клуж-Напока с любопитство и амбиция. През 2015 г. румънският град беше Европейска младежка столица и показа, че младите хора могат да бъдат активни създатели на развитието на своя град. Именно тогава Варна започна да черпи идеи от Клуж по пътя към своята кандидатура за Европейска младежка столица 2017, а сред ключовите организации, които споделиха своя опит и ни подкрепиха, беше PONT Group.
Днес екипът на Черноморски младежки център - Варна се завърна в Клуж-Напока.
Не за да види успешни проекти, а за да разбере как един град успява да превърне европейската титла в устойчива екосистема за участие, партньорства и развитие. Срещите с PONT Group, Община Клуж-Напока, Cluj Cultural Centre, House of Culture, Cluj Youth Federation и други партньори показаха една обща философия - промяната се случва, когато институции, граждански организации, университети, бизнес и млади хора работят като една система.
Най-силното послание на визитата беше кратко: „The strategic asset is trust.“
Доверието е стратегическият ресурс, върху който се изграждат всички механизми. Общината се доверява на организациите, организациите си партнират вместо да се конкурират, а младите хора получават не само право на мнение, а реална възможност да управляват ресурс и да влияят върху решенията за своя град.
Този принцип стои и зад Collective Governance - модел, развиван от PONT Group. Вместо всяка институция да работи самостоятелно, различните сектори изграждат общи механизми за планиране, изпълнение и оценка на политиките. Именно PONT Group е сред дългогодишните стратегически партньори на Община Клуж-Напока и консултант на Варна в подготовката ѝ за кандидатурата за Европейска младежка столица.
Един от най-ярките примери е Com'ON Cluj - модел за участническо бюджетиране, който позволява на неформални групи от 3 до 5 млади хора на възраст 14-25 години да предложат идея за града. Не е необходима регистрация на организация. Гражданите гласуват публично, а избраните идеи получават до 1000 евро. Особено впечатляващ беше процесът - техническа обратна връзка преди кандидатстването, възможност за подобрения, насърчаване на екипи със сходни идеи да работят заедно и минимална административна тежест чрез предоставяне на средствата като награда. Така участническото бюджетиране се превръща не просто във финансиране, а в образователен процес.
Моделът вече е признат като добра европейска практика и се споделя чрез инициативи като URBACT и European Urban Initiative. Това показва, че добре разработените местни механизми могат успешно да бъдат адаптирани и в други европейски градове.
Следващата стъпка за младите хора е FIX Cluj - инкубатор за социални иновации, който подпомага развитието на идеи чрез менторство, обучения и достъп до финансиране до 50 000 евро. Заедно с OurCluj и подкрепата на Fondation Botnar програмата показва как една добра идея може да израсне до устойчив проект с обществена стойност.
Особено впечатляваща беше работата на House of Culture. Вместо сами да организират всички дейности, те свързват училищата с артисти, културни организации и експерти. Над 150 организации са част от тази мрежа, а чрез Cluj School Network, двуседмичен бюлетин и активна WhatsApp общност информацията достига бързо до училищата. Това е модел на постоянно мрежуване, а не на еднократни събития.
Cluj Cultural Centre представи друг иновативен подход - Social Prescribing. Чрез проекта CARE културата се използва като инструмент за подобряване на психичното здраве и социалното благополучие. Link workers (хора, чиято работа е да свързват) свързват хората с подходящи културни и обществени дейности, а ефектът се измерва със социологически методи, а не само чрез броя проведени събития.
Срещата с екипа по разработване на европейски проекти към Община Клуж-Напока показа как младежките политики са интегрирани във всички сфери на градското развитие. В разработването на градската стратегия участват над 1000 граждани в повече от 150 фокус групи. Младите хора участват в климатични политики, природосъобразни решения чрез проекта URBREATH, училищно участническо бюджетиране с микропроекти до 5000 евро и инициативи по мисията Climate Neutral and Smart Cities.
Посещението в пространството ZBOR показа как национална мрежа от младежки пространства може да работи с обща методология и едновременно да отговаря на местните нужди. Пространствата в Клуж, Букурещ, Яш, Констанца, Плоещ, Бая Маре, Александрия, Сучава и Тимишоара споделят обучения, експерти и ресурси, но развиват различни дейности според своята общност - предприемачество, финансова грамотност, доброволчество, гражданско участие и дигитални умения. Това е пример как една мрежа изгражда устойчиви местни общности.
Последният ден от визитата беше посветен на работата със здравето и училищата. Впечатление направи моделът, който включва студенти по медицина, психология и диететика като доброволци и бъдещи професионалисти. Програмите за здравословен начин на живот, Wellbeing Hub, обученията за учители и родители и работата по теми като образ на тялото и хранителни разстройства показаха колко важно е решенията да се изграждат заедно с училищната общност.
Връщаме се във Варна не с желание да копираме Клуж, а с много по-ценен урок - как се изграждат механизми, които свързват хора, организации и институции около обща цел. Именно това превръща отделните проекти в екосистема. А когато има доверие, партньорства и последователност, младите хора не просто участват в живота на града - те започват да го променят.
Националната конференция, която събра бъдещето на младежкия сектор във Варна
На вълната на младите: Националната конференция, която събра бъдещето на младежкия сектор във Варна
Как изглежда бъдещето на младежкия сектор, когато на едно място се съберат активни млади хора, младежки работници, организации, институции и международни партньори?
В края на юни Варна даде своя отговор.
В периода 26-28 юни 2026 г. Община Варна, заедно със своя Черноморски младежки център организира Националната конференция „Диалог на ЕС по въпросите на младежта: бъдещето на младежкия сектор през следващото десетилетие. Ролята на международните младежки организации за развитието на младежкия сектор в България“.
В продължение на три дни участници от цялата страна обменяха идеи, създадоха нови партньорства и разговаряха за това как изглежда един модерен, устойчив и достъпен младежки сектор.
Официално начало с поглед към бъдещето
Конференцията беше открита с приветствия от представители на Община Варна и ръководството на Черноморски младежки център.
Със свои приветствия в откриването се включиха заместник-кметът на Община Варна София Колева, ръководителят на проекта за изграждане и функциониране на Черноморски младежки център Тихомир Тимов и управителят на Центъра Йордан Дянков, които подчертаха значението на инвестициите в младите хора, международното сътрудничество и развитието на устойчиви политики за младежта.
Още в първите минути атмосферата премина от официална към истински младежка. Чрез интерактивна сесия с Mentimeter участниците се запознаха помежду си, споделиха очакванията си и поставиха началото на един открит разговор, който продължи през всички следващи дни.
Диалогът започва с младите
Първата тематична среща беше реализирана съвместно с Национален младежки форум, който представи процесите по Диалога на ЕС по въпросите на младежта, Европейските младежки цели и възможностите младите хора реално да влияят върху политиките, които ги засягат.
Дискусията постави акцент върху това, че участието не започва единствено по време на избори, а всеки ден, чрез активност, гражданска ангажираност и работа в местните общности.
Една година Черноморски младежки център - резултати, които говорят сами
Вторият ден започна с презентацията „На вълната на младите“, в която екипът на Черноморски младежки център представи своята първа година работа.
Само за една година Центърът успя да реализира стотици дейности, да достигне до хиляди млади хора, да изгради десетки партньорства и да се превърне в едно от най-активните пространства за младежка работа в региона.
Особено емоционален момент беше представянето на целия екип - хората, които стоят зад всички инициативи, обучения, срещи и кампании. По нестандартен и с чувство за хумор начин участниците се запознаха с "суперсилите" на всеки член на екипа, което превърна презентацията в личен разговор, а не просто в отчет за постигнати резултати.
Международни възможности за развитие
Специално място в програмата заеха организациите, които ежедневно дават възможност на младите хора да развиват своите умения далеч извън рамките на класната стая.
Представителите на Международната награда на херцога на Единбург запознаха участниците с програмата, която насърчава личностното развитие, доброволчеството, спорта и придобиването на практически умения чрез международно призната система за постижения.
След тях Организацията на българските скаути представи как неформалното образование, приключенията сред природата, доброволчеството и работата в екип продължават да изграждат активни граждани и лидери сред младите хора.
Науката среща младите
Един от най-запомнящите се моменти от конференцията безспорно беше посещението на инициативата „Нощ на химията“ в Професионалната гимназия по химия и хранително-вкусови технологии „Д. И. Менделеев“.
Участниците имаха възможност да наблюдават впечатляващи научни демонстрации, да експериментират и да видят как науката може да бъде едновременно образователна, интригуваща и забавна.
Повече от конференция
Освен официалната програма, през трите дни се случиха десетки неформални разговори, нови запознанства, идеи за бъдещи партньорства и споделени истории.
Именно тези срещи често поставят началото на следващите съвместни проекти, доброволчески инициативи и международни участия.
За Черноморски младежки център това беше още едно доказателство, че когато се създаде пространство за доверие, диалог и сътрудничество, младите хора не просто участват - те създават промяната.
Благодарим!
Благодарим на всички участници, партньори, гост-лектори и институции, които станаха част от Националната конференция.
Благодарим на Национален младежки форум, Международната награда на херцога на Единбург в България, Организацията на българските скаути, както и на всички колеги и партньори, които със своята експертиза, енергия и ангажираност направиха това събитие възможно.
Тази конференция беше още една стъпка към изграждането на по-силен, по-свързан и по-устойчив младежки сектор.
А ние вече гледаме напред, към следващите срещи, следващите идеи и следващите млади хора, които ще бъдат на вълната на младите.
300 млади хора във Варна вече притежават европейски сертификат за дигитални компетентности
За някои това е първият официален сертификат, признат в целия Европейски съюз. За други - първата стъпка към по-успешно кандидатстване за работа, университет, стаж или международна програма. Зад всеки сертификат стоят десетки часове практика, работа в екип, решаване на реални казуси и едно важно умение- да използваш дигиталните т
Защо това е важно?
Дигиталните умения вече не са предимство- те са необходимост. Все повече работодатели, университети и институции очакват младите хора не просто да използват технологии, а да могат да намират надеждна информация, да работят безопасно онлайн, да използват електронни услуги и да вземат информирани решения в дигитална среда.
Именно затова Черноморски младежки център разработи и реализира сертифицираща програма по дигитални компетентности, базирана на Европейската рамка DigComp 2.1.
Как го направихме?
Програмата беше реализирана в партньорство с Професионална гимназия по химични и хранително-вкусови технологии „Д. И. Менделеев“, Професионална гимназия по дървообработване „Николай Хайтов“ и Професионална гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи- Варна. В обучението се включиха 300 млади хора, които преминаха през практически подготвителни модули и финално сертифициране.
Вместо традиционни лекции програмата използва методите на неформалното образование - учене чрез преживяване, игровизация, работа в екип и решаване на практически казуси.
Обучението започна с интерактивната игра „Кой ме хакна?“, чрез която участниците откриваха колко лесно човек може да бъде подведен в дигитална среда и защо критичното мислене е едно от най-важните умения онлайн.
След това преминаха през практически упражнения и разработените от екипа „6 златни правила“, които им помогнаха да анализират информация, да разпознават подвеждащи твърдения, да аргументират избора си и да вземат информирани решения.
За да затвърдят наученото, участниците преминаха през състезателния формат Quiz Battle, в който работеха по въпроси и практически ситуации, изградени по модела на реалния сертификационен изпит. Това им позволи да приложат научените стратегии в среда, максимално близка до реалното сертифициране, преди да се явят на официалния изпит.
Резултатът
След успешното полагане на изпита всички участници получиха официален сертификат за базово ниво на дигитални компетентности по Европейската рамка DigComp 2.1, издаден от Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи (ЦРЧРРИ) - Единен сертификационен център към Министерството на труда и социалната политика.
Освен сертификата, участниците развиха умения за критично мислене, безопасно поведение в дигитална среда, работа с електронни услуги, анализ на информация и работа в екип - компетентности, които могат да прилагат в училище, университета, професионалната си реализация и ежедневието.
Повече от един сертификат
Сертификатът удостоверява дигитални компетентности съгласно Европейската рамка DigComp 2.1 - общият стандарт на Европейския съюз за оценяване на цифровите умения. Това означава, че младите хора разполагат с официално признато доказателство за своите компетентности, което може да бъде предимство при кандидатстване за работа, стажове, обучения и международни програми.
В Черноморски младежки център вярваме, че най-доброто учене се случва чрез
действие. Затова всяка наша програма съчетава европейски стандарти с методите на неформалното образование, така че знанията да се превръщат в реални умения, които остават полезни дълго след края на обучението.
Обменна визита в Солун: партньорства, добри практики и нови възможности за сътрудничество
В периода 31 май - 3 юни 2026 г. екипът на Черноморски младежки център осъществи обменна визита в Солун, Гърция – град, носител на титлата Европейска младежка столица 2014. Посещението беше организирано с цел обмен на опит, запознаване с успешни модели за работа с млади хора и изграждане на устойчиви международни партньорства в областта на младежките политики.
Програмата на визитата включваше среща със заместник-кмета по младеж, иновации и предприемачество Спирос Целепис, както и с представители на местния Градски ученически съвет. В рамките на разговорите бяха обсъдени основните предизвикателства, пред които са изправени младите хора във Варна и Солун, както и добрите практики, които двете общини прилагат за насърчаване на младежкото участие, активното гражданство и включването на младите хора в процесите на вземане на решения.
Особен акцент беше поставен върху възможностите за развитие на бъдещо сътрудничество между двата града в сферата на младежките политики, съвместното реализиране на инициативи и обмена на опит между младежките структури и организации. Срещата потвърди общото разбиране, че инвестицията в младите хора и създаването на реални възможности за тяхното участие са сред ключовите предпоставки за устойчивото развитие на местните общности.
По време на визитата екипът на Черноморски младежки център проведе и работни срещи с представители на двете водещи младежки организации в Солун – ActionAid Greece Youth Center и InfinityGreece. Домакините представиха своите модели на работа, програмите и услугите, които развиват за млади хора, както и подходите си за достигане до различни младежки групи, насърчаване на доброволчеството, гражданската активност и младежкото предприемачество.
Обменът на професионален опит предостави ценни идеи за развитието на дейностите на Черноморски младежки център и очерта конкретни възможности за бъдещи съвместни инициативи, международни проекти и обменни програми между организациите. Сред обсъжданите перспективи са разработването на общи обучения, младежки мобилности, партньорства по европейски програми и създаването на устойчиви механизми за обмен на експертиза.
Вярваме, че подобни международни визити не само разширяват професионалния капацитет на екипите, но и създават предпоставки за въвеждането на нови, доказано работещи практики в полза на младите хора във Варна. Изграждането на силни международни партньорства е важна стъпка към развитието на по-качествени и достъпни младежки услуги, които отговарят на реалните потребности на младите хора и насърчават тяхното активно участие в обществения живот.
Особено значение има продължаването на партньорството със Солун – град, който, подобно на Варна, е носител на титлата Европейска младежка столица.
Макар отличието да е присъдено в различни години, двата града споделят обща отговорност да развиват наследството на тази престижна европейска инициатива и да го превръщат в устойчиви политики и възможности за младите хора. Опитът на Солун показва, че успехът на една Европейска младежка столица не се измерва единствено с реализираните събития през годината на титлата, а с това доколко създадените партньорства, структури и политики продължават да работят в полза на младите хора години по-късно.
Именно в това отношение Черноморският младежки център има ключова роля за Варна. Центърът е естественото продължение на визията, с която градът спечели титлата Европейска младежка столица, и създава условия тази визия да бъде надграждана чрез постоянна работа с младите хора, развитие на качествени младежки услуги, международно сътрудничество и въвеждане на иновативни практики. Обменът със Солун предоставя възможност Варна да черпи опит от град, който успешно е съхранил и развил наследството на титлата повече от десетилетие след нейното присъждане.
За Варна подобни международни партньорства имат стратегическо значение. Те създават условия за адаптиране на доказано работещи модели към местния контекст, разработване на съвместни европейски проекти, обмен на експертиза между професионалисти и създаване на повече възможности за участие, развитие и международен обмен на младите хора. Сътрудничеството между градове със споделена европейска младежка история е инвестиция в бъдещето на местните общности и в изграждането на по-силни, по-устойчиви и по-приобщаващи младежки политики.
Черноморски младежки център ще продължи да развива международното си сътрудничество и да прилага наученото в ежедневната си работа, защото вярваме, че обменът на знания, идеи и добри практики е ключът към създаването на по-силни общности и повече възможности за младите хора.
УС на МГ Варна развиваха екипни и лидерски умения чрез Game-Based Learning
Учениците от Ученическия съвет към Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ – Варна взеха участие в интерактивна обучителна дейност, насочена към изграждане на по-ефективен, сплотен и добре структуриран екип. Инициативата беше реализирана с подкрепата на Черноморски младежки център, който активно работи за овластяването на младите хора и развитието на техните лидерски, организационни и социални умения.
Основната цел на обучението беше да подпомогне членовете на Ученическия съвет в развиването на умения за екипна работа, стратегическо мислене, комуникация и ефективно разпределение на ресурси. За постигането на тези цели беше използвана играта The Minimum, разработена от Shokkin Group Estonia – иновативен инструмент, базиран на методологията Game-Based Learning (учене чрез преживяване).
Game-Based Learning е утвърден подход в неформалното образование, който позволява на участниците да усвояват знания и умения чрез активно участие, преживяване и рефлексия. Чрез игровата симулация учениците бяха поставени в ситуация, изискваща вземане на стратегически решения, приоритизиране на задачи и балансиране на ограничени ресурси, подобно на реални житейски и организационни ситуации.
В рамките на дейността участниците преминаха през процес на анализ, обсъждане и съвместно вземане на решения, като работеха в екип за постигане на обща цел. Предизвикателствата в играта стимулираха критичното мислене, уменията за комуникация и работа под напрежение, както и осъзнаването на ролята на всеки член в екипа.
Дейността създаде и пространство за открит диалог и споделяне на идеи, като учениците отчетоха значението на ясното разпределение на роли, доверието между членовете на екипа и стратегическия подход при управлението на ресурси. Много от участниците споделиха, че чрез игровия формат са успели по-лесно да осмислят сложни процеси и да видят как работи екипната динамика на практика.
Подобни инициативи са част от мисията на Черноморски младежки център – Варна да предоставя възможности за развитие на млади хора чрез неформално образование, интерактивни методи и учене чрез преживяване. Когато младите хора получат подходящата подкрепа и среда за развитие, те изграждат увереност, инициативност и умения, които ще им служат дългосрочно – както в училище, така и извън него.
Проектът беше реализиран от Shokkin Group Estonia и финансиран от Естонската национална агенция Noorteagentuur по програмата „Еразъм+“ на Европейската комисия.
Международен ден на човешката солидарност – историята, която пишем заедно
Понякога светът изглежда огромен, забързан и пълен с проблеми, които сякаш нямат решение. Но ако се вгледаме по-внимателно ще видим, че зад всяка трудност винаги стои една невидима сила, която може да промени всичко.
Солидарността като ценност, смисъл, двигател за позитивна промяна.
На 20 декември – Международния ден на човешката солидарност си струва да си припомним нейната сила. Не като суха идея от учебник, а като нещо, което всеки от нас може да почувства и направи реално.
Солидарността е като верига от малки чудеса.
Не е нужно да спасиш света сам. Достатъчно е да направиш едно малко добро днес. Да подадеш ръка, когато някой падне. Да изслушаш някого, който се чувства сам. Да се застъпиш за човек, който няма смелост да говори.
Всеки такъв жест е като малка искра, а искрите събрани заедно осветяват път, който води по-далеч, отколкото си представяш.
Защо точно ти си важен?
Може би понякога си мислиш, че си твърде млад, за да променяш света и че истинските решения се взимат „там някъде“ от други хора, но младите хора имат нещо, което не може да се купи и не може да се научи – смелост да мечтаят, сила да вярват и желание да действат.
Солидарността започва именно от чувството, че не си сам, а когато помогнеш на някого или подкрепиш кауза всъщност променяш и своя собствен свят.
Защо солидарността е толкова важна именно за младите хора?
Младите хора живеят в свят, който се променя стремително, свят на дигитализация, миграция, войни, климатични предизвикателства. Те усещат най-силно как едно събитие на другия край на Европа може да промени живота им.
Ето защо солидарността е ключово европейско послание към младите: „Не сте сами. Вашият глас, вашата енергия и вашата взаимна подкрепа имат значение.“
Солидарността отваря врати за образование, личностно и професионално развитие чрез програми като Еразъм+ и Европейски Корпус за солидарност, където младите се срещат, учат и си помагат.
Солидарността учи на ценности като уважение, толерантност и готовност за общи действия. Тя изгражда чувство, че сме част от по-голяма общност, в която всеки има роля.
Солидарността в действие и как изглежда тя днес?
Тя може да бъде момче, което събира приятелите си за да почистят местния парк или плажа.
Може да бъде момиче, което създава онлайн група за подкрепа на свои връстници, които изживяват труден момент.
Може да бъде твой съученик, който тайно оставя храна в училищната кутия „Вземи, ако имаш нужда“.
Може да бъдеш ти, когато избереш да направиш нещо малко, но значимо за някого.
В днешния свят солидарността не е просто добрина. Тя е суперсила!
Защо този ден има значение?
Международният ден на човешката солидарност не е просто дата в календара. Той е напомняне, че сме свързани и проблемите на света са общи, но решенията също могат да бъдат общи.
Той е покана към теб. Покана да бъдеш част от поколение, което не гледа безразлично. Поколение, което вярва, че бъдещето може да е по-добро и действа за това.
Ти си част от историята.
Представи си, че след години ще се обърнеш назад и ще знаеш, че си оставил следа. Бил си причината някой да се усмихне, да повярва в себе си, да продължи напред.
Това е силата на солидарността - път, който избираме всеки ден.
Днес на Международния ден на човешката солидарност си струва да си спомним, че сме герои, които можем да променим нещо. И когато един млад човек избере да бъде солидарен, той не просто помага, а вдъхновява с примера си.
Автор:
Диляна Сапунджиева
психолог в Черноморски Младежки Център
Професионалисти от Черноморски младежки център – Варна участваха в обучителна визита във Финландия
В периода 28 юли – 1 август 2025 г. представители на Черноморски младежки център – Варна взеха участие в обучителна визита в гр. Кокола, Финландия, организирана от Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ) в рамките на инвестиция „Създаване на Национален фокусен център“, финансирана от Националния план за възстановяване и устойчивост.
Домакин на визитата беше Младежки център „Вила Елба“, чийто екип представи финландския модел за младежка политика, организация и финансиране на младежки услуги. Програмата включваше презентации, интерактивни сесии и практически дейности, свързани с неформалното и информалното учене, приключенска педагогика и социално-емоционално развитие.
С особен интерес участниците проследиха темите за приключенската педагогика (Nuotta-coaching), социалната младежка работа, рефлексивния подход, както и ролята на екипното доброволчество в международния контекст. Представени бяха и добри практики, свързани с работата на младежките домове във Финландия.
В обучението участваха представители на младежки центрове от Варна, Кърджали, Петрич, Поморие, Разград, Смолян и Търговище, както и експерти от ЦОИДУЕМ, Министерството на младежта и спорта, Националния фокусен център и Центъра за развитие на човешките ресурси.
Участниците единодушно отчетоха, че обмяната на опит с финландските партньори значително допринася за развитието на професионалния капацитет на българските младежки центрове и прилагането на иновативни подходи в работата с млади хора.
Участие в Международния младежки фестивал „Образование, заетост и иновации“
През периода 2–4 октомври 2025 г. представители на Черноморски младежки център – Варна взеха участие в Международния младежки фестивал „Образование, заетост и иновации“, организиран от Националния фокусен център.
Събитието се проведе в к.к. Слънчев ден, Варна, и събра младежки центрове от България и Европа, представители на Министерството на младежта и спорта, Министерството на труда и социалната политика, Съвета на Европа, общини и неправителствени организации, които работят за развитието и устойчивостта на мрежата от младежки центрове.
Фестивалът беше открит с официална програма, в която участие взеха министри, зам.-министри и представители на национални институции, които подчертаха значението на младежките политики като инструмент за социална ангажираност и икономическо развитие.
Сред международните гости присъстваха и представители на центрове със Знак за качество на Съвета на Европа от Германия, Сърбия, Португалия, Норвегия, Словения и Румъния, които споделиха своя опит и добри практики в управлението на младежки услуги и работа с различни общности.
От страна на Черноморски младежки център – Варна, в събитието участваха Йордан Дянков – управител на центъра, както и Стояна Стоева, Тихомира Нанева и Нурхан Фехим – младежки работници, които представиха дейността на Центъра и успешните инициативи, реализирани във Варна през последните години.
В своята презентация екипът сподели опита на Варна като Европейска младежка столица 2017, връзката между тази платформа и създаването на Черноморския младежки център, както и примери за устойчиви модели на сътрудничество между институции, общности и млади хора.
По време на фестивала се проведоха дискусионни панели и практически ателиета по теми като младежко лидерство, доброволчество, менторство и устойчиви общности, в които участниците обсъдиха предизвикателствата пред съвременната младежка работа и нуждата от адаптивни подходи в бързо променящата се среда.
Събитието даде възможност за споделяне на добри практики между младежки центрове от България и Европа, както и за създаване на нови партньорства за бъдещи проекти и международни инициативи.
За Черноморския младежки център – Варна участието във фестивала е част от дългосрочната ни мисия да изграждаме модерна, иновативна и приобщаваща младежка екосистема, която подкрепя активното включване на младите хора в обществения живот.
Опитът, който обменихме по време на събитието, е ценен ресурс в нашата работа по създаване на условия за развитие, обучение и реализация на младите хора във Варна и региона.
Международно участие в обучителен курс в Литва
През периода от 21 до 27 септември 2025 г. Черноморският младежки център – Варна взе участие в международния обучителен курс „Finnish Ohjaamo methodology working with youth“, проведен в Паланга, Литва. Инициативата се реализира по програма Erasmus+ и е насочена към обмяна на опит между организации, работещи с млади хора в Европа.
Центърът беше представен от Адела Бозмарова – младежки работник в ЧМЦ – Варна. В рамките на обучението тя се включи в сесии, посветени на финландския модел Ohjaamo – платформа за интегрирани услуги за млади хора на възраст между 15 и 29 години. Моделът обединява различни сектори – образование, заетост, здраве и социални услуги, и предлага комплексна подкрепа за младежи в техния личен и професионален път.
Обучението събра участници от Литва, Латвия, Финландия и България, които обмениха идеи и обсъдиха възможности за адаптиране на модела Ohjaamo в своите държави. В програмата бяха включени практически уъркшопи по менторство, коучинг и екипна работа, както и посещения на добри практики – центъра „Karjeras“ в Литва и менторската програма в Лиепая, Латвия.
Една от основните цели на обучението беше да насърчи междуинституционалното сътрудничество и изграждането на доверие между организации, които работят с млади хора с по-малко възможности. Участниците анализираха различни национални контексти, обмениха добри практики и разработиха предложения за местни планове за действие.
За Черноморския младежки център – Варна този опит е ценна стъпка в посока усъвършенстване на предоставяните услуги за младежи. Събирането на международен опит и включването в подобни обучения са важна част от стратегията на Центъра за прилагане на иновативни подходи и европейски стандарти в младежката работа.
Проектът от българска страна се осъществява от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите - МСМРБ и в рамките на ангажимента на ЧМЦ към развитието на качествена, достъпна и устойчива младежка среда във Варна.