Парадоксът „Варна“: как една община откри младежкия си център и се отказа от него, ден по-късно

 

На 29 юли Варна официално откри Черноморския младежки център, една от най – значимите публични инвестиции в младежката политика на града през последното десетилетие. Само ден по-късно Общинският съвет не прие необходимите решения, които да гарантират устойчивото функциониране на центъра след приключването на европейското финансиране. Така градът се оказа в парадоксална ситуация, откри нова публична институция, без да осигури условия тя да продължи да съществува.

Това решение не просто лишава младите хора от възможности и пространство, но води и до сериозна финансова санкция за общината, която ще заплати варненския данъкоплатец, в размер на близо 2,2 млн. евро. В замяна на което, младите хора няма да имат младежки център. За съпоставка, издръжката за 5 години на Центъра с по-ниския предложен бюджет е приблизително 750 000 евро, което е много по-малко като обща сума от това, което трябва да върне общината на Европейската комисия. Дори с по-високия първоначално предложен бюджет, общата издръжка за 5 години е около 1,8 млн. евро, което отново е много по-малко от 2,2 млн. евро, които ще бъдат върнати, заради решението на Общинския съвет. На пръв поглед това изглежда като местен политически спор. В действителност случаят далеч надхвърля рамките на Варна. Той поставя въпроси за начина, по който България разбира устойчивостта на публичните политики, изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост и готовността на институциите да инвестират в младите хора след края на европейските проекти.

Повече от една сграда

Черноморският младежки център не е самостоятелна местна инициатива. Той е част от националната политика за изграждане и функциониране на мрежа още 20 младежки центрове в цялата страна, реализирана чрез Националния план за възстановяване и устойчивост. Всички останали общини, с изключение на Варна, вече имат решения за осигуряване устойчивостта на новоизградените центрове. Целта на тази инвестиция е изграждането на мрежа от модерни младежки центрове, които да реализират националната младежка политика на местно ниво, предоставяйки безплатен достъп до качествени младежки дейности, пространство, неформално образование, консултиране, доброволчество, международни програми и активно гражданско участие.

Тази политика стъпва върху разбирането, че инвестицията в младите хора не приключва с изграждането на една сграда. Истинската ѝ стойност се създава чрез хората, които работят в нея, чрез програмите, които се развиват ежедневно, и чрез доверието, което младите хора изграждат към институциите.

Именно затова устойчивостта е ключов елемент в проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Европейското финансиране създава инфраструктурата, а държавата и общините поемат ангажимента тя да продължи да функционира и след края на проекта.

Резултати още преди откриването

Парадоксът е още по-голям, защото Черноморският младежки център вече функционираше активно, преди новата база официално да отвори врати.

Само за една година екипът реализира повече от 80 обучения, консултации, доброволчески инициативи и образователни програми, достигайки до над 2600 млади хора от Варна и областта. Сертифицира над 300 младежи по дигитални компетентности. Развивани бяха обучения по финансова грамотност, дигитални компетентности, психично здраве, гражданско участие, лидерство, доброволчество и кариерно развитие. Центърът изгради партньорства с училища, университети, неправителствени организации и международни партньори, организира обменни визити и участва в развитието на местната младежка политика.

Това показва, че обществената стойност на подобен център не започва с откриването на сградата, а с експертизата и работата на хората, които ежедневно създават възможности за младите.

Цената на една публична политика

Първоначално изчисленият необходим бюджет за годишна издръжка на младежкия център възлиза приблизително на стойност 360 000 евро, което включва режийните разходи, възнагражденията на експертния екип на Центъра, както и разходи за материали, консумативи и дейности. След последващо преразглеждане и в резултат на категоричното неодобрение в Общински съвет – Варна, той е редуциран до първоначално предложената стойност от приблизително 300 000 лева, от декември 2022, с включена индексация от 12,3% спрямо инфлацията, която отново е чувствително по-ниска сравнено с ръста на възнагражденията в публичния сектор. В допълнение, стратегията приложена към проектното предложение гласи, че на всеки двугодишен период е допустима актуализация на разходите. 

На фона на приблизително 50 000 млади хора във Варна това означава около 3 евро годишно на млад човек.

В рамките на бюджета на общината за 2025, който е приблизително над 850 млн. лева, този разход представлява приблизително 0,034% от общите публични средства.

 

При общ годишен бюджет за издръжка на Центъра в размер на  приблизително 300 000 лева, възнаграждението на специалистите, които ежедневно работят с младите хора, е разчетено на приблизително 800 евро брутно месечно. Това са професионалисти, чиято работа не се ограничава в рамките на стандартното работно време, тя се осъществява във вечерните часове, през почивните дни, в училища, квартали и отдалечени населени места, навсякъде, където са младите хора.

Тези числа сами по себе си не доказват дали едно решение е правилно или не. Те обаче поставят необходимия контекст. Дебатът не е дали една община може да финансира още една административна структура. Дебатът е дали инвестицията в развитието на младите хора се възприема като публична политика или като временен проект, който приключва с последното европейско плащане.

По време на заседанието за пореден път бяха изложени подвеждащи аргументи и неточна информация относно възможностите Черноморският младежки център да осигурява собствена издръжка чрез стопанска дейност. Насоките на програмата посочват, че при получаване на безвъзмездно финансиране за ремонтни дейности на сграда надвишаващо 300 000 лева, икономическа дейност е напълно недопустима, за да осигури на Центъра допълнителна издръжка. Даден беше пример с друг младежки център, в друг град, който обаче е изграден и финансиран по Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП), която е с други условия и там това е допостимо. Младежките центрове по ПВУ са в режим на de minimis (режим на непомощи), 

Черноморският младежки център е изграден по Националния план за възстановяване и устойчивост. Процедурата е разработена при условията на режима de minimis и правилата за държавните помощи, които поставят ясни ограничения върху извършването на икономическа дейност в инфраструктура, финансирана с безвъзмездни европейски средства. При инвестиции за строително-монтажни дейности, надвишаващи 300 000 лева, използването на сградата за стопанска дейност, която да генерира приходи за издръжката ѝ, не е допустимо. Именно затова устойчивостта на центъра следва да бъде гарантирана от неговия собственик – Община Варна, съгласно поетите ангажименти по проекта.

Това не означава, че центърът няма право на никакви приходи. Допустими са единствено ограничени съпътстващи дейности, които нямат характер на основна икономическа дейност и не нарушават условията на финансирането, например продажба на информационни и рекламни материали, сувенири (мърч), символични такси за отделни услуги или други спомагателни дейности с незначителен финансов обем. Подобни приходи обаче не могат да осигурят устойчивото финансиране на институция с екип, програми и ежедневна работа с хиляди млади хора.

Поради тази причина твърденията, че центърът е можел сам да се издържа чрез стопанска дейност, не съответстват на условията на програмата по Плана за възстановяване и устойчивост, по която е реализиран проектът. Сравненията с младежки центрове, финансирани по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП), са некоректни, тъй като двата финансови инструмента предвиждат различни правила относно допустимите дейности и устойчивостта на инвестициите.

Национален въпрос, а не местен казус

През последните години България последователно поставя сред основните си приоритети преодоляването на демографската криза, ограничаването на изтичането на млади хора, развитието на човешкия капитал и повишаването на гражданското участие.

Младежките центрове са един от инструментите за постигане на тези цели. Те предоставят пространство, в което младите хора изграждат общност и чувство на принадлежност към нея, придобиват умения, доброволстват, участват в обществени инициативи и допринасят за своята среда, получават безплатна психологическа подкрепа, развиват предприемачески идеи и изграждат своето разбиране за демокрацията и доверие към институциите. Именно затова подобни центрове съществуват в редица европейски държави като част от дългосрочни публични политики, а не като временни проектни инициативи.

В този смисъл, казусът във Варна не е просто местен административен спор. Той поставя въпроса дали България е готова да продължи да инвестира в младите хора и след края на европейското финансиране, или приема, че изграждането на една сграда е достатъчно изпълнение на публичния ангажимент.

Защото устойчивостта не означава да бъде запазена само инфраструктурата. Означава да бъдат съхранени хората, експертизата, програмите и възможностите, които тази инфраструктура създава.

В крайна сметка въпросът не е дали една община може да си позволи младежки център.

Въпросът е дали България може да си позволи да разглежда инвестицията в младите хора като временен разход, а не като дългосрочна инвестиция в собственото си развитие.