Преди девет години Варна гледаше към Клуж-Напока с любопитство и амбиция. През 2015 г. румънският град беше Европейска младежка столица и показа, че младите хора могат да бъдат активни създатели на развитието на своя град. Именно тогава Варна започна да черпи идеи от Клуж по пътя към своята кандидатура за Европейска младежка столица 2017, а сред ключовите организации, които споделиха своя опит и ни подкрепиха, беше PONT Group.
Днес екипът на Черноморски младежки център – Варна се завърна в Клуж-Напока.
Не за да види успешни проекти, а за да разбере как един град успява да превърне европейската титла в устойчива екосистема за участие, партньорства и развитие. Срещите с PONT Group, Община Клуж-Напока, Cluj Cultural Centre, House of Culture, Cluj Youth Federation и други партньори показаха една обща философия – промяната се случва, когато институции, граждански организации, университети, бизнес и млади хора работят като една система.
Най-силното послание на визитата беше кратко: „The strategic asset is trust.“
Доверието е стратегическият ресурс, върху който се изграждат всички механизми. Общината се доверява на организациите, организациите си партнират вместо да се конкурират, а младите хора получават не само право на мнение, а реална възможност да управляват ресурс и да влияят върху решенията за своя град.
Този принцип стои и зад Collective Governance – модел, развиван от PONT Group. Вместо всяка институция да работи самостоятелно, различните сектори изграждат общи механизми за планиране, изпълнение и оценка на политиките. Именно PONT Group е сред дългогодишните стратегически партньори на Община Клуж-Напока и консултант на Варна в подготовката ѝ за кандидатурата за Европейска младежка столица.
Един от най-ярките примери е Com’ON Cluj – модел за участническо бюджетиране, който позволява на неформални групи от 3 до 5 млади хора на възраст 14-25 години да предложат идея за града. Не е необходима регистрация на организация. Гражданите гласуват публично, а избраните идеи получават до 1000 евро. Особено впечатляващ беше процесът – техническа обратна връзка преди кандидатстването, възможност за подобрения, насърчаване на екипи със сходни идеи да работят заедно и минимална административна тежест чрез предоставяне на средствата като награда. Така участническото бюджетиране се превръща не просто във финансиране, а в образователен процес.
Моделът вече е признат като добра европейска практика и се споделя чрез инициативи като URBACT и European Urban Initiative. Това показва, че добре разработените местни механизми могат успешно да бъдат адаптирани и в други европейски градове.
Следващата стъпка за младите хора е FIX Cluj – инкубатор за социални иновации, който подпомага развитието на идеи чрез менторство, обучения и достъп до финансиране до 50 000 евро. Заедно с OurCluj и подкрепата на Fondation Botnar програмата показва как една добра идея може да израсне до устойчив проект с обществена стойност.
Особено впечатляваща беше работата на House of Culture. Вместо сами да организират всички дейности, те свързват училищата с артисти, културни организации и експерти. Над 150 организации са част от тази мрежа, а чрез Cluj School Network, двуседмичен бюлетин и активна WhatsApp общност информацията достига бързо до училищата. Това е модел на постоянно мрежуване, а не на еднократни събития.
Cluj Cultural Centre представи друг иновативен подход – Social Prescribing. Чрез проекта CARE културата се използва като инструмент за подобряване на психичното здраве и социалното благополучие. Link workers (хора, чиято работа е да свързват) свързват хората с подходящи културни и обществени дейности, а ефектът се измерва със социологически методи, а не само чрез броя проведени събития.
Срещата с екипа по разработване на европейски проекти към Община Клуж-Напока показа как младежките политики са интегрирани във всички сфери на градското развитие. В разработването на градската стратегия участват над 1000 граждани в повече от 150 фокус групи. Младите хора участват в климатични политики, природосъобразни решения чрез проекта URBREATH, училищно участническо бюджетиране с микропроекти до 5000 евро и инициативи по мисията Climate Neutral and Smart Cities.
Посещението в пространството ZBOR показа как национална мрежа от младежки пространства може да работи с обща методология и едновременно да отговаря на местните нужди. Пространствата в Клуж, Букурещ, Яш, Констанца, Плоещ, Бая Маре, Александрия, Сучава и Тимишоара споделят обучения, експерти и ресурси, но развиват различни дейности според своята общност – предприемачество, финансова грамотност, доброволчество, гражданско участие и дигитални умения. Това е пример как една мрежа изгражда устойчиви местни общности.
Последният ден от визитата беше посветен на работата със здравето и училищата. Впечатление направи моделът, който включва студенти по медицина, психология и диететика като доброволци и бъдещи професионалисти. Програмите за здравословен начин на живот, Wellbeing Hub, обученията за учители и родители и работата по теми като образ на тялото и хранителни разстройства показаха колко важно е решенията да се изграждат заедно с училищната общност.
Връщаме се във Варна не с желание да копираме Клуж, а с много по-ценен урок – как се изграждат механизми, които свързват хора, организации и институции около обща цел. Именно това превръща отделните проекти в екосистема. А когато има доверие, партньорства и последователност, младите хора не просто участват в живота на града – те започват да го променят.